Ах, Nokia . Марката, която свързва толкова много хора през деветдесетте години. Марката, която се издигна толкова високо на пазара на мобилни комуникации, само за да падне до невъобразими ниски нива през последните няколко години. Под новата собственост на Foxconn и HMD global, емблематичната марка възобнови производството на функционални телефони, предшественици на настоящите мобилни устройства. Тъй като много от вас се интересуват да видят къде този нов път ще отведе финландската компания, ние решихме да си починем от обичайните ни прегледи на високотехнологично оборудване и смело да отидем там, където малцина са ходили преди: тествахме Nokia 150 , свеж - изглеждащ телефон с функции, който се продава за по-малко от 30 USD. Нека да видим какво може това бебе, нали?

Опаковка, дизайн и качество на изработка на Nokia 150

Преди да продължим по-нататък, нека да отговорим на един прост въпрос: какво, по дяволите, е „телефон с функции“? Ясен^(Plain) и болезнено прост, той е точно обратното на това, което подсказва името му: телефон без никакви функции. Това е телефонът, който използват вашите безнадеждни роднини. Телефонът, който хипстърите купуват, за да се почувстват винтидж. Това е единственият елемент, който остава след като някой взломе колата ви. И все пак, това е телефонът, който има потенциала да надживее всяко друго съществуващо електронно устройство, както по отношение на батерията, така и по отношение на общата издръжливост. Сега, след като извадихме това от пътя и след като зададем очакванията ви на нивото на земята, нека възобновим обичайната си процедура за преглед:

Телефонът се предлага в бяла кутия, със снимки на телефона от различни ъгли на предния капак.

Кутията съдържа телефона (в бяло, на нашия тестов образец), батерията, микро USB зарядното и ръководството. За съжаление в пакета, който получихме, не бяха включени слушалки. Но в зависимост от това къде живеете, може да намерите включен такъв.

Добре? Какво бихте очаквали от телефон, който струва по-малко от 30 долара? Безжично зарядно? Телефонът дори няма WiFi възможности, но ще стигнем до това след минута.

Зарядното устройство с номинал 550 mA е малко, както по мощност, така и по размер и, в традицията на Nokia , кабелът не може да се отстрани от зарядното устройство. Преди да вземете вилите, не забравяйте обаче, че това е „телефон с функции“, така че дори фактът, че портът за зареждане е във формат micro-USB, е шокиращ.

Телефонът се предлага в два цвята, тъпо черен и изключително бял. Да, измислих ги тези имена, но трябва да признаете, че звучат истински. Корпусът е изработен от поликарбонат и запазва цвета си дори и при надраскване, което е добре, като се има предвид кръгът от потребители на този малък телефон.

Колко малък, питате? Той е висок 4,65 инча (118 мм), широк 1,97 инча (50,2 мм) и дебел 0,53 инча (13,5 мм). Бърза загадка: какво е бяло, елегантно, издръжливо и тежи 3,99 унции? Грешен^(Wrong) , отговорът е iPhoneSE, който по- рано прегледахме^{(previously reviewed)} и едновременно с това се влюбихме в него. Връщайки се към нашия функционален телефон, той тежи само 2,85 унции или 81 грама с включена сменяема батерия (вземете това, iPhone), така че е сравнително лек. Телефонът се чувства още по-малък поради заоблените си ъгли и, в съчетание с текстурата на калъфа, прави много хлъзгаво парче от древна технология.

Идвайки от смартфон, ще откриете, че предната част на телефона има тези странни неща под екрана и бързо търсене в Интернет^(Internet) ще ви каже, че се наричат ​​„бутони“ или „ключове“. Клавиатурата светва, когато се използва (знам, умопомрачително) и бутоните са сравнително лесни за натискане. Бутонът в средата действа като джойстик, но няма шанс да можете да го използвате правилно, освен ако нямате малки ръце (опитвайки се да не вмъкнете тук шега на Доналд Тръмп ).^{(Donald Trump)}

2,4-инчовият екран е доминиращата характеристика на предната част на телефона. Освен логото на Nokia , решетката на високоговорителя и микрофона, няма да намерите други функции в предната част на Nokia 150 (моята пристрастеност към селфита страда много, но всичко е в името на науката). Разбира се, не трябва да очаквате екзотични функции като сензор за светлина и близост или дори тази изключително усъвършенствана функция, наречена „ LED за уведомяване “. къде мислиш, че се намираш? В 21 век?

Дъното и страните на телефона са бели като лист с функции, без бутони за сила на звука или други елементи, които да нарушават елегантния дизайн на телефона.

В горната част на телефона се помещават микро-USB порта за зареждане и жака за слушалки, докато задната част на телефона съдържа решетката на високоговорителя, VGA камерата и светкавицата.

Преди да премина към следващата глава, ще добавя само факта, че задният капак е сваляем, както и батерията. След като премахнете и двете, ще имате достъп както до слота за SIM карта (размер на мини SIM , а не до микро или нано SIM ), така и до слота за microSD карта. Добре^(Okay) , добре, можете да добавите слота за microSD карта като функция.

Дизайнът на телефона е изчистен, прост и дори може да се счита за привлекателен от някои. Поликарбонатният корпус се усеща добре на допир, макар и хлъзгав. Някои клавиши са твърде малки и твърде близо един до друг за обикновения потребител, но с практика и нокти ще можете да въведете правилно номера, който искате да се обадите. През повечето ^{(The phone design is clean, simple and might even be considered appealing by some. The polycarbonate case feels okay to the touch, albeit being slippery. Some keys are too small and too close to one another for the average user, but with practice and fingernails, you'll be able to type correctly the number you want to call. Most of the )}време ^(time).

Хардуерни^(Hardware) спецификации и софтуерен интерфейс на Nokia 150

Nokia 150 има две версии, с една SIM и с две SIM . Прегледахме версията с една SIM карта^(SIM) , която може да се похвали с малко по-дълъг живот на батерията. Сега не знам каква е вашата дефиниция за „дълготрайна батерия“, но ако имате опит само със смартфон, може да смятате, че три дни е отличен живот на батерията. Сравняването на това с живота на батерията на Nokia 150 може да доведе до откровение: декларираният живот на батерията на Nokia 150 с една ^{(Nokia 150)}SIM карта^(SIM) е 31 дни. Да, цял месец. Вариантът с две SIM карти^(SIM) има заявен живот на батерията от "само" 25 дни. Ще тестваме това в следващата глава, но дори и да е половината от това, то квалифицираNokia 150 като отличен резервен телефон.

Разбира се, не можем да говорим за скорости на процесора и броя на ядрата, тъй като телефоните с функции на Nokia традиционно се захранват от малки финландски гремлини. Това, което можем да ви кажем обаче, е, че Nokia 150 няма вътрешна памет, запазена за медийни файлове, така че ако искате да правите снимки или да слушате MP3 файлове, трябва да оборудвате телефона с microSD карта (до 32 GB поддържана).

Екранът е умопомрачителен 2,4-инчов QVGA екран. Правилно сте го прочели, QVGA , което означава 240 на 320 пиксела. Дори дисплеят на моя принтер има повече пиксели от това! Тъй като екранът е доста малък, плътността на пикселите от 166 точки на инч е сравнима с тази на iPhone. Не, нямам предвид iPhone SE, имам предвид оригиналния iPhone, пуснат през 2007 г. Достатъчно шокиращо е, че екранът на Nokia 150 е способен да изобразява цветове, макар и само 65 000 (в сравнение с 16 милиона или повече, които се показват от това век може да изведе).

Задната камера е с резолюция 640 на 480 пиксела. С 0,3 мегапиксела, единствената употреба, за която се сещам за снимките, направени от Nokia 150 , е ​​снимка в рамка на всекидневната на мравка. Да, малко съм груб към телефон, който струва по-малко от подстригване, но това е само началото, обещавам, че ще се справя по-добре в следващата глава. Отново^(Again) , като се имат предвид спецификациите, няма смисъл да говорим за фокусно разстояние или променлив фокус, но поне има светкавица, която се удвоява като фенерче. Ура! Камерата може да записва видеоклипове с резолюция 144 на 176 пиксела и 12 кадъра в секунда, които след това могат успешно да се използват като миниатюрни видеоклипове и не много повече.

И тук, сред множеството функции, с които Nokia 150 ни разваля, идва един от проблемите, които смятам за нарушаващ сделката: телефонът може да се свързва само към двулентови 2.5G (900/1800 MHz ) мрежи. Може да кажете "но защо ще има нужда от 3G или повече, ако няма достъп до интернет^(Internet) ?" Е, защото някои доставчици на GSM услуги са надстроили своята инфраструктура до 3G и вече нямат 2G покритие. Това е голям проблем, тъй като може да направи телефона почти безполезен в някои части на света. Що се отнася до свързаността, устройството има Bluetooth 3.0 адаптер и може да бъде достъпно и с USB кабел.

Батерията е сменяема Li-Ion 1020 mAh батерия. За тези от вас, които са имали телефони Nokia в миналото, това е същата стара батерия BL-5C, която се използва в различни телефони на Nokia . Той е в състояние да поддържа телефона захранван за цял месец в режим на готовност или 22 часа, когато се използва за разговори.

Преминавайки към софтуерната среда, Nokia 150 използва платформата " Nokia Series 30+ " и след като използвах телефона в продължение на около две седмици, подозирам, че "30+" идва от възрастта на софтуера. В годините. Софтуерът е незабавно познат на всеки, който някога е използвал телефон с функции на Nokia и предоставя основни функции, като дневник на повикванията , ^(Call)Контакти^(Contacts) , Будилник^{(Alarm Clock)} , Календар^(Calendar) , Съобщения^(Messaging) и Калкулатор^(Calculator) . Той също така има мултимедийни функции, като FM радио^{(FM Radio)} (достъпно само когато са свързани слушалки), MP3 плейър, камера и фотогалерия, както и видео плейър и "Snake Xenzia“, лошо изпълнение на играта Snake от старите Nokia^(Nokias) .

Имайки предвид основните му цели, тези на резервен телефон и/или телефон за хора, които не могат или не искат да се справят със смартфон, софтуерът прави това, което трябва да прави: предоставя основни възможности без никакви проблеми или забавяне. С изключение на играта Snake , но ще разгледаме това в следващата глава.

Телефонът има ограничени възможности и функции, както е традицията за телефоните с функции. Животът на батерията е отличен, а софтуерът е без грешки (може би защото е толкова прост, че никакви грешки не могат да се поберат в кода). Единственият основен проблем е, че устройството не поддържа 3G и ще бъде безполезно за някои потенциални купувачи.^{(The phone has limited capabilities and functions, as is the tradition for feature phones. Battery life is excellent, and the software is bug-free (maybe because it's so simple that no bugs can fit in the code). The only major issue is that the device is not 3G capable and it will be useless for some potential buyers.)}

Реална производителност на Nokia 150

Ако сте редовен читател на Digital Citizen , ще забележите отсъствието на раздел Benchmarks и причината е очевидна. Единствените тестове за производителност, които могат да се направят на Nokia 150 , са „колко далеч може да се стигне от цивилизацията, преди да се наложи да я презареди“ и „колко снимки, направени с Nokia 150 , може да се съхранява на карта от 512 MB“ (отговорът на последният е над 9000^{(over 9000)} ). Виждайки как не мога да измисля друг неразрушителен тест за този малък апарат, просто започнах да го използвам.

Първите няколко минути с Nokia 150 бяха някак комични: минавах отново и отново през всички елементи от менюто, опитвайки се да намеря някаква следа от интернет връзка: браузър, месинджър, магазин за приложения, НИЩО! Майка ми използва Nokia 100 , така че бях доста запознат с контролите (тъй като добавянето на номера към телефонния указател^{(Phone Book)} е твърде сложно за нея). Всъщност, в дните, когато притежавах един от тях, но те просто се наричаха „мобилни телефони“, а Миси Елиът^{(Missy Elliott)} все още беше нещо. Освен това интернет^(Internet) на мобилните телефони тогава беше почти научна фантастика.

Първото нещо, което трябва да се отбележи: менюто на Nokia 150 е болезнено просто. Той има общо 16 икони, всички видими, след като натиснете бутона Меню^(Menu) . Структурата на менюто е моментално разпознаваема за някой, който не е живял в пещера през последните 20 години. Всички функции на телефона са лесно достъпни чрез специалните преки пътища на централния джойстик. Е^(Well) , сравнително лесно, не толкова, ако имате големи пръсти, тъй като бутоните са доста малки и тесни.

След като смених тестовата SIM карта с такава от различен доставчик (тъй като тази, която използвах, имаше само 3G покритие), тествах качеството на разговора на закрито. Освен че беше малко тих, високоговорителят на Nokia 150 нямаше видими дефекти.

Както всеки добър рецензент, тествах Nokia 150 във всякакви ситуации, включително публичното му използване. Докато се разхождах по сравнително оживена улица, с постоянен трафик, установих, че силата на звука на високоговорителя на максимум не е достатъчна, за да покрие шума.

От друга страна, ако свържете комплект слушалки, звукът е силен и ясен, въпреки че качеството на звука е средно само за музика. Както споменахме по-рано, телефонът има FM приемник, така че слушах любимата си местна радиостанция, докато бях на мотора си, с много малко проблеми с приемането.

Тествах и възможностите за видео и снимки, които, както виждате, изглежда идват от различен век. На снимките липсват детайли; видеоклиповете са минимални и неизползваеми на по-големи екрани. Тук имате пример (в оригинален размер!) на снимка, направена с Nokia 150 .

При слаба светлина качеството се влошава още повече, както можете да видите по-долу:

Тук можете да разгледате и другите снимки, които направихме с този телефон, в галерията по-долу.

След това заснех видео на закрито, което можете да видите по-долу:

Има и видео с движещи се обекти, така че да добиете представа за възможностите за запис на видео на този телефон. Скромен^(Modest) е подценяване. 🙂

Говорейки за екраните, екранът на Nokia 150 е ярък и ниската плътност на пикселите не е проблем за обикновения потребител. Разбира се, идвайки от смартфон, екранът изглежда архаичен, но използваните шрифтове и количеството показана информация помагат за четливостта доста.

Животът на батерията е близо до декларираните стойности: заредих я в началото на тестовата сесия и в края й батерията беше на около 50%. Екстраполирайки, това се изразява в 20 до 30 дни живот на батерията в режим на готовност, което е много дори според стандартите за телефонни функции. Можете да забравите къде сте поставили зарядното устройство (особено от това, че остарявате и забравяте, като мен).

Калъфът се оказа добре направен, но се надраска след няколко дни споделяне на джоб с ключовете от апартамента ми.

Като цяло имаше и разлика в отношението от моя страна към устройството. Докато^(Whereas) преди със смартфона внимавах да не го изпусна, да не го надраскам или да го подложа на екстремни температури, с Nokia 150 започнах да съм по-отпуснат. Той стана по-малко джаджа и повече инструмент.

Това, което намирам за неприемливо обаче, е фактът, че играта Snake беше почти невъзможна за игра, поради изоставането между въвеждането на потребителя и движенията на змията. Как може човек да се отпусне и да играе такава страхотна игра с това забавяне на входа? Неприемливо!

О, забравих частта, в която загубих шанса да срещна сродната си душа по време на прегледа на този телефон. Тя беше прекрасна; тя вървеше по улицата, аз я гледах в очите, тя гледаше Nokia 150 , който използвах, за да снимам. Тя мина, за да не бъде видяна повече и честно казано, кой би могъл да я вини? Искам да кажа, бихте ли се заинтересували от тъпо изглеждащ човек, който се опитва да запише видео от трафика с „телефон с функции“?

Плюсове и минуси на Nokia 150

Обобщавайки нашите констатации, ми хареса следното:

• Отлична цена
• Приличен^(Decent) дизайн за телефон с функции и стабилно качество на изработка
• Умалени по размер
• Отличен живот на батерията
• Много лесен за научаване и използване

Имаше обаче и някои неща, които не ми харесаха:

• ИГРАТА SNAKE XENZIA ИЗМАГВА!
• Високоговорителят не е достатъчно мощен за използване на открито
• Не може да се използва в 3G клетъчни мрежи
• Снимките и видеоклиповете, направени с Nokia 150 , са като моя любовен живот: размазани и с ниска прецизност. 🙂

 

Присъда

Nokia 150 е обикновен телефон с функции . Наслаждавах се на наличието на слот за MicroSD карта, на живота на батерията и на простотата и лекотата на използване. Като се има предвид малката цена и 25+ дни живот на батерията в режим на готовност, телефонът е отличен като резервен телефон. Винаги имам резервен телефон в колата си, в случай на спешност. Въпреки това, малкият размер и слабият високоговорител правят Nokia 150 неподходящ за възрастни хора или използване в шумна среда. Фактът, че поддържа само 2G, го прави още по-малко привлекателен. Ако завръщането на функционалните телефони е неизбежно, Nokia 150 със сигурност не е негов предвестник.

Reviewing the Nokia 150 - The return of feature phones?

Ah, Nokia. The brand that connected so many peoрle back in the nineties. The brand that soared so high in the mobile communicationѕ market, only to dip tо unimаginable lows in thе last few years. Under thе nеw ownership of Foxconn and HMD global, the iconic brand has resumed its prоduction of featurе phones, the ancestors of current mobile devices. Sinсe many of you are intereѕted in seeing where this new road will take the Finnish company, we decided to take a break from our usual reviews of high-tech equipment and boldlу gо where few have gone before: we tested the Nokia 150, a fresh-looking feature phone which retails for less thаn USD 30. Let's see what this baby can do, shall we?

Packaging, design and build quality of the Nokia 150

Before we go any further, let's answer a simple question: what on Earth is a "feature phone"? Plain and painfully simple, it is the exact opposite of what its name suggests: a phone with no features whatsoever. It's the phone that your tech-hopeless relatives use. The phone that hipsters buy to feel vintage. It's the one item that's left behind after someone breaks into your car. And yet, it's the phone that has the potential to outlast every other electronic device in existence, both regarding battery and overall endurance. Now that we got this out of the way and after setting your expectations at ground level, let's resume our usual review procedure:

The phone comes in a white box, with photos of the phone from different angles on the front cover.

The box contains the phone (in white, on our test sample), the battery, the micro USB charger and the manual. Sadly, no headset was included in the package we received. But, depending on where you live, you might find one included.

Well? What would you expect from a phone that costs less than 30 bucks? A wireless charger? The phone doesn't even have WiFi capabilities, but we'll get to that in a minute.

The 550mA rated charger is small, both in output and size and, in the Nokia tradition, the cable is non-removable from the charger unit. Before getting the pitchforks, remember though that this is a "feature phone," so even the fact that the charging port is in micro-USB format is shocking.

The phone comes in two colors, dull black and extremely white. Yes, I made up those names, but you must admit they sound real.The case is made of polycarbonate, and it keeps its color even when scratched, which is a good thing, considering the range of users for this small phone.

Just how small, you ask? It's 4.65 inches (118 mm) tall, 1.97 inches (50.2 mm) wide and 0.53 inches (13.5 mm) thick. Quick riddle: what's white, sleek, durable and weighs 3.99 ounces? Wrong, the answer is the iPhoneSE, which we previously reviewed and simultaneously fell in love with. Coming back to our feature phone, it only weighs 2.85 ounces or 81 grams with the removable battery included (take that, iPhone), so it's reasonably light. The phone feels even smaller due to its rounded corners and, combined with the texture of the case, makes for a very slippery piece of ancient tech.

Coming from a smartphone, you will find that the front of the phone has these weird things below the screen, and a quick Internet search will tell you they're called "buttons" or "keys." The keypad lights up when used (I know, mind-blowing) and the buttons are reasonably easy to press. The button in the middle acts like a joystick, but there is no chance you'll be able to use it properly unless you have tiny hands (trying hard not to insert a Donald Trump joke here).

The 2.4-inch screen is the dominant feature on the front of the phone. Other than the Nokia logo, the speaker grille, and the microphone, you won't find other features on the front of the Nokia 150 (my selfie addiction suffers greatly, but it's all in the name of science). Of course, you should not expect exotic features like a light and proximity sensor or even this highly advanced feature named "notification LED." Where do you think you are? In the 21st century?

The bottom and sides of the phone are as white as the feature sheet, with no volume rockers or any other items to disturb the sleek design of the phone.

The top of the phone houses the micro-USB charging port and the headphone jack, while the back of the phone houses the loudspeaker grille, the VGA camera, and a flash.

Before moving on to the next chapter, I will just add the fact that the back cover is removable, as is the battery. After removing both you'll be able to access both the SIM card slot (mini SIM size, not micro or nano SIM) and the microSD card slot. Okay, fine, you can add the microSD card slot as a feature.

The phone design is clean, simple and might even be considered appealing by some. The polycarbonate case feels okay to the touch, albeit being slippery. Some keys are too small and too close to one another for the average user, but with practice and fingernails, you'll be able to type correctly the number you want to call. Most of the time.

Hardware specifications and software interface of the Nokia 150

The Nokia 150 has two versions, a single-SIM, and a dual-SIM one. We reviewed the single SIM version, which boasts a slightly longer battery life. Now, I don't know what your definition of "long-lasting battery" is, but if you only have smartphone experience, you might consider that three days is excellent battery life. Comparing that to the battery life of the Nokia 150 might bring about a revelation: the declared battery life of the single-SIM Nokia 150 is 31 days. Yes, a full month. The dual-SIM variant has a claimed battery life of "only" 25 days. We'll test this in the next chapter, but even if it's half that, it qualifies the Nokia 150 as an excellent backup phone.

Of course, we can't talk about processor speeds and the number of cores, since Nokia feature phones are traditionally powered by little Finnish gremlins. What we can tell you, though, is that the Nokia 150 has no internal memory reserved for media files, so if you want to take pictures or listen to MP3 files, you need to equip the phone with a microSD card (up to 32 GB supported).

The screen is a mind-boggling 2.4-inch QVGA screen. You read it right, QVGA, which means 240 by 320 pixels. Even the display on my printer has more pixels than that! Since the screen is rather small, the 166 dots per inch pixel density is comparable to the iPhone. No, I don't mean the iPhone SE, I mean the original iPhone, released in 2007. Shockingly enough, the screen of the Nokia 150 is capable of rendering colors, albeit only 65.000 (compared to 16 million or more that displays from this century can render).

The back camera has a resolution of 640 by 480 pixels. With 0.3 megapixels, the only use I can think of for the photos taken by the Nokia 150 is a framed picture of an ant's living room. Yes, I'm a bit harsh on a phone that costs less than a haircut, but this is just the beginning, I promise I'll do better in the next chapter. Again, considering the specs, there is no point talking about focal length or variable focus, but at least it has a flash, which doubles as a flashlight. Yay! The camera can record videos at 144 by 176 pixels and 12 frames per second, which can then be successfully used as thumbnail videos and not much else.

And here, among the plethora of features that the Nokia 150 spoils us with, comes one of the issues that I consider as being a dealbreaker: the phone can only connect to dual-band 2.5G (900/1800 MHz) networks. You might say "but why would it need 3G or more if it has no access to the Internet?" Well, it's because some GSM service providers have upgraded their infrastructure to 3G and don't have 2G coverage anymore. This is a big issue, since it might render the phone almost useless in some areas of the world. As far as connectivity goes, the device has a Bluetooth 3.0 adapter and can also be accessed with a USB cable.

The battery is a removable Li-Ion 1020 mAh battery. For those of you who had Nokia phones in the past, it's the same old BL-5C battery, which is used in a variety of Nokia feature phones. It is capable of keeping the phone powered for a full month on standby or 22h when used for conversations.

Moving on to the software environment, the Nokia 150 uses the "Nokia Series 30+" platform, and after using the phone for about two weeks, I suspect the "30+" comes from the age of the software. In years. The software is instantly familiar to anyone who ever used a Nokia feature phone, and provides basic functions, such as Call log, Contacts, Alarm Clock, Calendar, Messaging, and Calculator. It also has multimedia functions, like FM Radio (available only when a headset is connected), MP3 player, camera and photo gallery, as well as a video player and "Snake Xenzia," a poor rendition of the Snake game from the old Nokias.

Keeping in mind its primary purposes, that of a backup phone and/or a phone for people who can't or won't handle a smartphone, the software does what it should do: it provides basic capabilities without any glitches or lag. Except for the Snake game, but we'll cover that in the next chapter.

The phone has limited capabilities and functions, as is the tradition for feature phones. Battery life is excellent, and the software is bug-free (maybe because it's so simple that no bugs can fit in the code). The only major issue is that the device is not 3G capable and it will be useless for some potential buyers.

Real-life performance of the Nokia 150

If you are a regular Digital Citizen reader, you will notice the absence of a Benchmarks section, and the reason is obvious. The only performance tests that can be done on the Nokia 150 are "how far can one get from civilization before one needs to recharge it" and "how many pictures taken with the Nokia 150 can one store on a 512MB card" (the answer to the last one is over 9000). Seeing how I could not devise another non-destructive test for this tiny apparatus, I simply began to use it.

The first few minutes with the Nokia 150 were kind of comical: I was going again and again through all the menu items, trying to find any trace of an internet connection: a browser, a messenger, an app store, ANYTHING! My mother uses a Nokia 100, so I was pretty familiar with the controls (since adding numbers to the Phone Book is too complicated for her). Actually, back in the days I owned one of these, but they were simpy called "mobile phones," and Missy Elliott was still a thing. Also, the Internet on cell phones was pretty much science fiction back then.

First thing of note: the menu of the Nokia 150 is painfully simple. It has a total of 16 icons, all visible once you press the Menu button. The menu structure is instantly recognizable for someone who hasn't been living in a cave for the past 20 years. All the features of the phone are easily accessible through the dedicated shortcuts on the central joystick. Well, relatively easy, not that much if you have big fingers since the buttons are fairly small and cramped.

After swapping the test SIM card with one from a different provider (as the one I was using had only 3G coverage), I tested the call quality indoors. Apart from being a bit on the quiet side, the speaker of the Nokia 150 had no audible defects.

As any good reviewer would, I tested the Nokia 150 in all kinds of situations, including using it in public. While walking down a relatively busy street, with constant traffic, I found that the volume of the speaker at maximum is not enough to cover the noise.

On the other hand, if you connect a set of headphones, the sound is loud and clear, although the sound quality is only average for music. As mentioned earlier, the phone has an FM receiver, so I listened to my favorite local radio station while I was on my bike, with very few reception issues.

I also tested the video and photo capabilities, which, as you can see, appear to come from a different century. The photos lack detail; the videos are minuscule and unusable on larger screens. Here you have an example (in the original size!) of a picture taken with the Nokia 150.

In low light, the quality degrades even more, as you can see below:

You can also take a look here at the other pictures we took with this phone, in the gallery below.

Next, I shot a video indoors, which you can see below:

There's also a video featuring moving subjects, so that you get an idea about this phone's video recording capabilities. Modest is an understatement. 🙂

Talking about screens, the Nokia 150 screen is bright and the low pixel density is not a problem for the regular user. Of course, coming from a smartphone, the screen looks archaic, but the fonts used and the amount of information displayed help the legibility quite a lot.

The battery life is close to the declared values: I charged it at the beginning of the testing session, and by the end of it, the battery was at roughly 50%. Extrapolating, this translates into 20 to 30 days of battery life on standby, which is a lot even by feature phone standards. You can forget where you placed the charger (especially of you're getting old and forgetful, like me).

The case proved to be well made, but it did get scratched after a few days of sharing a pocket with my apartment keys.

Overall, there was also a difference in attitude on my part towards the device. Whereas before, with the smartphone, I was careful not to drop it, not to scratch it or subject it to extreme temperatures, with the Nokia 150 I started to be more "relaxed." It became less of a gadget and more of a tool.

What I find unacceptable though is the fact that the Snake game was close to unplayable, due to the lag between the user input and the movements of the snake. How can one relax and play such an awesome game with this input delay? Unacceptable!

Oh, I forgot the part where I lost the chance to meet my soulmate during the review of this phone. She was gorgeous; she was walking down the street, I was staring in her eyes, she was staring at the Nokia 150 that I was using to take some pictures. She walked by, never to be seen again, and frankly, who could blame her? I mean, would you be interested in a dorky-looking guy trying to record a video of the traffic with a "feature phone"?

Pros and cons of the Nokia 150

Summarizing our findings, I liked the following:

• Excellent price
• Decent design for a feature phone and robust build quality
• Diminutive in size
• Excellent battery life
• Very easy to learn and use

However, there were also some things that I didn't like:

• THE SNAKE XENZIA GAME LAGS!
• The speaker is not powerful enough for outdoor use
• Not usable in 3G cellular networks
• Photos and videos taken with the Nokia 150 are like my love life: blurry and with low fidelity. 🙂

 

Verdict

The Nokia 150 is an average feature phone. I enjoyed the presence of a MicroSD card slot, the battery life and the simplicity and ease of use. Considering the small price tag and the 25+ days of battery life on standby, the phone is excellent as a backup phone. I always have a spare phone in my car, in a case of emergency. However, the small size and the weak speaker make the Nokia 150 unsuitable for elderly people or usage in noisy environments. The fact that it only supports 2G makes it even less appealing. If a comeback of feature phones is imminent, the Nokia 150 is certainly not its herald.

Related posts

• Преглед на универсалното преносимо USB зарядно устройство Nokia

• Преглед на Nokia 3310 - Как носталгията продава посредствени телефони на висока цена

• Преглед на OnePlus Nord CE 5G: Добре закръгленият среден автомобил -

• Преглед на realme C21: ултра нискобюджетният смартфон! -

• Преглед на Samsung Galaxy S20 FE 5G: Най-добрият смартфон на Samsung за 2020 г.? -

• Преглед на TP-LINK Neffos C5 Max – 5,5-инчов смартфон на достъпна цена

• Преглед на HTC One M9 - Скритият скъпоценен камък в света на смартфоните

• Преглед на Microsoft Lumia 650 - Страхотният дизайн среща лошия хардуер!

• Ревю на Sony Xperia 10 II: По-добра версия на интересен смартфон!

• Преглед на Motorola Moto G6 Play: Смартфон с Android за ограничен бюджет

• Преглед на Samsung Galaxy A32 5G -

• Преглед на Huawei P10 lite - Смартфон от среден клас с много добро качество

• Преглед на ASUS ZenFone Max – Смартфонът, чиято батерия просто няма да умре!

• Преглед на Huawei P40 Pro: Кралят на фотографията?

• Преглед на Xiaomi Redmi 2 - китайски бюджетен смартфон с Android

• Преглед на ASUS ZenFone 3 Deluxe ZS570KL - Елегантност среща мощен хардуер!

• Преглед на ASUS ZenFone Selfie - Как да погледнете по-добре себе си?

• Преглед на Energizer Power Max P550S: Прост смартфон с голяма батерия

• Прегледът на Samsung Galaxy S7 - Страхотен външен вид, страхотен софтуер, страхотен хардуер!

• Преглед на 6-портовото USB зарядно за стена за пътуване iClever – страхотно достъпно зарядно за пътуване