WEB 3.0 (или както е по-известно “ Web3 ”) е сравнително свободен набор от идеи за това как трябва да изглежда и функционира бъдещата мрежа. В момента се намираме някъде между света на Web 2.0 и Web 3.0 и точната форма на бъдещата мрежа не е определена по никакъв начин. Ще проучим какво представлява Web3^(Web3) и ще разгледаме някои конкретни примери за технологии, които отговарят на формата на Web3 .

Интернет^(Internet) и мрежата^(Web) са различни^(Different) _

Един важен факт, който трябва да знаете, преди да започнем каквато и да е дискусия в мрежата, е, че това е различно от интернет. Интернет е физическото мрежово оборудване и компютри, които поддържат света свързан, заедно с интернет протокола, описващ как всички тези устройства говорят помежду си. Ако искате да научите повече за интернет архитектурата, вижте Кой притежава интернет? Обяснение на уеб архитектурата^{(Who Owns the Internet? Web Architecture Explained)} .

Мрежата е един вид услуга (или група от услуги), която работи в интернет. Това е най-често срещаната част от интернет, насочена към потребителите, но други услуги (като FTP или BitTorrent ) не са част от мрежата. Те просто споделят една и съща честотна лента.

Еволюцията на мрежата^(Web) : Обяснение на Web 1.0 и Web 2.0

World Wide Web за първи път се появи в средата на 90-те години. Това е, което сега се смята за Web 1.0 . Ранните уебсайтове бяха хоствани на много места. Някои бяха на големи сървъри в ИТ отдела на компанията, а други бяха хоствани на домашните компютри на хората. Уеб^(Web) съдържанието все още не беше централизирано в гигантските центрове за данни, които познаваме днес.

Съдържанието на Web 1.0^{(Web 1.0)} беше главно „само за четене“ статични уеб^(Web) страници, които не бяха интерактивни. С други думи, бихте посетили уебсайт, за да получите информация, но няма да му върнете никакви данни. Това е определящата разлика между Web 1.0 и Web 2.0 . 

С Web 2.0 информацията започна да тече в двете посоки. Това беше ерата на социалните медийни платформи и генерирано от потребители съдържание. В тази социална мрежа крайните потребители поставят своите снимки, лична информация и други в социални мрежи като Facebook и LinkedIn , където всеки може да ги види. 

Хостинг услугите започнаха да се централизират в центрове за данни, собственост на малка шепа мощни технологични компании. Уеб браузърите станаха толкова напреднали, че по същество можеха да изпълняват уеб приложения със сложна 3D графика.

Потребителските^(User) данни са най-ценната стока за тези организации, които ги използват, за да стимулират електронната търговия или да ги продават на играчи на трети страни. Гигантът на търсачката Google ^(Search)е^(Google) може би най-известният пример. Все пак компании като Microsoft и Amazon инвестират в предоставянето на централизирани уеб услуги, които изсмукват лични данни и ги превръщат в печеливши прозрения.

Стойностите на Web3

В основата си идеята за Web3 е мрежа, която не се контролира от малък брой централни органи. Дали това са правителства или корпорации е без значение, Web3 (теоретично) предоставя потребителски данни и уеб съдържание в ръцете на потребителите. Той също така позволява уеб, където потребителите могат да печелят директно от своите данни и всички тези пари, които се движат из мрежата всеки ден.

Терминът „Web3“ е въведен през 2014 г. от Гавин Ууд^{(Gavin Wood)} , съосновател на блокчейна на Ethereum , който ще обсъдим малко по-късно.

Web3 е предназначен да отговаря на специфични стойности. От една страна, той е децентрализиран и няма централен орган, който да притежава всички данни и да печели от тях. Web3 приложенията са с отворен код. Това означава, че всеки може прозрачно да разглежда алгоритмите и софтуерните функции в приложението, без възможността да се промъкне през задните врати.

И така, в обобщение, Web3 е демократизирано уеб базирано приложение с отворен код, което дава на потребителите пълен контрол върху техните данни и средствата за споделяне на печалбите, генерирани от тяхното съдържание.

Тим Бърнърс-Лий и старата мрежа 3.0

Има известно объркване, защото друга напълно различна концепция, наречена Web 3.0 , е измислена от „бащата на мрежата “ Тим Бърнърс-Лий^{(” Tim Berners-Lee)} . Консорциумът на World Wide Web^{(World Wide Web Consortium)} ( W3C ) очерта Web 3.0 („Семантичната мрежа^(Web) “) като разширение към стандарта за уеб^(Web) технологии.

Семантичната мрежа може да е по-трудна за увиване, отколкото Web3 . Все пак това се свежда до официални стандарти за метаданни, които позволяват всякакви операции от машина до машина, което от своя страна би позволило семантично разбиране на уеб съдържанието.

На практика този Web 3.0 не се е превърнал в реалност, въпреки че съвременните уеб технологии вече могат да направят някои неща, които идеята Web 3.0 описва. ^{(Web 3.0)}Тук няма да говорим повече за семантичната мрежа, но имайте предвид, че някои неща, които може да прочетете под етикета Web 3.0 , са за нещо напълно различно от Web3 , докато „ Web3 “ се отнася само до това, което обсъждаме тук.

След като изяснихме разликата между Web 3.0 и Web3 , нека разгледаме някои уеб технологии, които се квалифицират като Web3 .

1. Блокчейн технология

Технологията Blockchain^(Blockchain) е може би единствената технология, която най-много вдъхнови идеята за Web3 , и затова е най-неприятният пример. Много други Web3 технологии разчитат на блокчейн, за да работят, така че той е основополагащ за Web3 .

За задълбочено обяснение на блокчейн технологията, вижте HDG Explains: What Is a Blockchain Database? Но ако нямате време, ето същината.

Блокчейнът е книга или запис на транзакции. Блокчейнът съществува в своята цялост на множество компютри, разпространени в интернет. Всеки път, когато към веригата се добави нов „блок“ от транзакции, всички копия на базата данни трябва да се съгласят и да бъдат променени. Всички транзакции са отворени за обществено разглеждане и постоянни. 

Всеки опит за намеса в записа поврежда веригата и тъй като валидираните копия на базата данни се разпространяват из цялата мрежа, нито един централен орган не може да я контролира. Технологията Blockchain^(Blockchain) може да се използва за всяко приложение за водене на запис на транзакциите, но повечето хора я свързват с криптовалута, с която ще се заемем по-нататък.

2. Криптовалута

Криптовалутата^{(Cryptocurrency)} (известна още като „крипто“) е децентрализирано цифрово пари в брой, което не се контролира от никое правителство или централен орган като банка. Криптовалутата^{(Cryptocurrency)} използва блокчейн технология, за да записва колко валута има и кой каква сума държи.

Предлагането на криптовалута се увеличава чрез „копаене“, което осигурява изчислителна мощност за стартиране на блокчейн в замяна на нова валута. Поне това е начинът, по който работи с „класически“ криптовалути като биткойн^(Bitcoin) . В случай на блокчейн на Ethereum , например, крайните потребители плащат „такса за газ“, която се получава от миньорите на Ethereum , които обработват транзакции.

3. Първоначално предлагане на монети (ICO)

Първоначалните предложения за монети^(Coin) са свързани с криптовалути, защото предлаганите „монети“ са криптовалути. Когато изобретите нов тип криптовалута (вероятно с вълнуваща иновация), имате нужда от първоначални пари, за да се движите.

Хората, които влагат пари в ICO , купуват вашата криптовалута, докато тя не струва нищо, надявайки се, че подобно на Bitcoin и Ethereum , стойността на крипто ще експлодира и ще ги направи състояние за една нощ.

ICO^(ICOs) понякога се продават повече като акции в компания, въпреки че не предоставят собственост на купувачите. След това стойността на монетите се свързва с това колко ценни обещават да бъдат компанията или нейните продукти. Ето защо ICO^(ICOs) са толкова популярни сред стартиращите фирми, които търсят алтернативно финансиране, което не включва банка, ангелски инвеститори или рисков капитал. 

Имаше много шум около ICO^(ICOs) , но измами^(scams) също ги измъчваха и много хора загубиха парите си. Това е така, защото ICO^(ICOs) все още не са регулирани по начина на IPO ( първоначално публично предлагане^{(Initial Public Offering)} ) и всеки може да стартира ICO .

4. Незаменими токени (NFT)

Това вероятно вече сте чували, но NFT^(NFTs) са друг крайъгълен камък на Web3 . NFT^(NFTs) по същество са форма на криптовалута, но всеки NFT е уникален и не може да бъде заменен за друг. Това означава незаменимата част на името. NFT^(NFTs) са свързани с цифрови или физически активи по същия начин, по който хартиеният документ за собственост на къща представлява собственост. 

Една голяма уловка е, че всеки правен орган не признава непременно NFT^(NFTs) , така че в крайна сметка всичко, което купувате в този момент, е контрол върху низ от букви и цифри. Въпреки това, тъй като NFT технологията се развива и може би се възползва от законодателството, това може да се промени.

Ако се интересувате да научите повече за NFT^(NFTs) , разгледайте 5 приложения за създаване на NFT на вашия iPhone и как да ги продадете^{(5 Apps to Create NFTs on Your iPhone and How to Sell Them)} .

5. Децентрализирани приложения (dApps)

Когато използвате базирана на облак услуга като Google Docs , вие използвате централизирано приложение. Google има достъп до цялата информация във вашите документи, може да я чете и контролира. Компромисът е, че можем да съхраняваме нашата информация в облака, лесно да си сътрудничим с други и да се наслаждаваме на дълъг списък от други удобства за облачни приложения.

Но какво ще стане, ако бихте могли да имате предимствата на тези облачни услуги, без да се подчинявате на централен орган? Ето къде се появяват децентрализираните приложения или „dApps“. Повечето dApps използват блокчейна на Ethereum , за да извършват своите онлайн изчисления и така изчислението се плаща за използване на таксите за „газ“  на Ethereum .

Въпреки това, dApps отговарят на изискванията на Web3 да бъдат публични, с отворен код и защитени чрез криптография. Така потребителите на dApp контролират своите данни и кой може да ги види, докато се възползват от базираната в облак изчислителна мощност, за да изпълняват каквато и да е функция, за която е предназначено конкретно dApp. Ако искате да видите какви dApps са налични, проверете нашето състояние на dApps^{(State of the dApps)} , които записват най-важните.

Блокчейнът на Ethereum е проектиран да поддържа Web3 технологии от самото начало и дори има специална JavaScript библиотека, наречена Web3.js , за да помогне на разработчиците да започнат бързо своите Web3 проекти.

6. Интелигентни договори

Ако купите кола днес и вземете заем от банката, за да го направите, има много документи. Банката сключва договор с вас, описващ правата и задълженията на двете страни. Съгласно договора, ако не изпълните плащането си, банката трябва да наложи конкретни действия (като връщане на колата) съгласно споразумението.

Интелигентните договори могат да вършат абсолютно същата работа, но не изискват централен орган, който да налага или наблюдава каквото и да било. Всичко става автоматично според правилата и логиката на договора.

Интелигентните договори правят възможно предоставянето на финансови услуги или изготвянето на правни споразумения между страните по много по-достъпен начин от традиционните контакти. Те също са много по-справедливи и не могат да бъдат манипулирани, след като са активирани.

Разбира се, като всеки договор, интелигентният договор е толкова добър, колкото условията и логиката в него, но ако приемем, че договорът е справедлив, тогава интелигентният договор ще се прилага безпристрастно.

7. Разпределени изчисления^(Computing) ( Edge Computing )

Edge computing е свързан с предоставянето на онлайн данни и услуги възможно най-близо до мястото, където се изискват или генерират. Edge computing е почти противоположност на изчисленията на „Големите данни“ в масивни централизирани компютърни центрове, докато изчисленията на периферията се случват в буквалните краища на мрежата.

Например данните могат да бъдат обработени на вашия локален компютър, преди да бъдат изпратени до централно място, за да бъдат обобщени. Това означава, че можете да комбинирате процесорната мощност на устройствата по краищата на вашата мрежа в един гигантски децентрализиран суперкомпютър. С милиарди IoT ( Интернет на нещата^{(Internet of Things)} ) устройства, събиращи информация в интелигентни домове, фабрики и магазини, разполагането с достатъчно изчислителна мощност за обработка на тези данни е истинско предизвикателство. Edge computing предлага начин за посрещане на тези изисквания, спестяване на честотна лента и бързо изпълнение на заявките за данни.

8. Децентрализирани автономни организации ( DAO^(DAOs) )

Една организация, като бизнес или благотворителна организация, има централизирана структура. Има командване и контрол от ръководители и ръководство на всяко ниво, за да координират всички различни хора, които допринасят за работата, която трябва да се свърши.

DAO изравнява цялата тази структура . ^(DAO)Няма главен изпълнителен директор^(CEO) , финансов директор^(CFO) или нещо подобно. Всеки член на организацията има право на глас и решава кога да се харчат парите от хазната и за какво.

Правилата на организацията са кодирани с помощта на иновативна договорна технология в блокчейн без разрешение (известен още като бездоверен). Няма нужда от сложните и скъпи административни отдели, които традиционните организации са разработили, за да поддържат всичко. DAO^(DAOs) също така правят практически невъзможно извършването на измама, тъй като всяка транзакция и нейната история са отворени за обществен контрол,

9. Машинно обучение^(Learning) и изкуствен интелект^{(Artificial Intelligence)}

През последните няколко години наблюдаваме бързото нарастване на технологиите за машинно обучение и други важни области на изкуствения интелект. Нашите смартфони са пълни с тези технологии, така работят приложения като Siri на Apple . Благодарение на обработката на естествен език^{(Natural Language Processing)} ( NLP ), можете да говорите с интелигентен агент и той може да анализира това, което искате.

Машинното обучение също се използва за обработка на огромни количества данни в реално време, за да се предскаже нашите нужди и поведение. Благодарение на Интернет^(Internet) на нещата^(Things) ( IoT ), ние имаме интелигентни устройства, свързани с мрежата навсякъде. Това създава много възможности за събиране на данни и създаване на нещо ценно от тях.

Нека разгледаме услуги като Wolfram Alpha , които използват изкуствен интелект за генериране на знания от данни. Усещаме как би могла да бъде една демократизирана мрежа с публични данни, отворени за всеки.

10. Метавселената

Метавселената е друга недобре дефинирана концепция, която изглежда ще се припокрива и ще се свърже с концепциите на Web3 ^(Web3),^(Metaverse) или някога би трябвало да се реализира.

Metaverse е визия за това как ще изглежда нашия бъдещ интерфейс към мрежата. За да създадете постоянно и интегрирано потребителско изживяване,  зависи до голяма степен от виртуалната реалност (VR) и разширената реалност (AR).^(Reality)

В Метавселената^(Metaverse) цифровите елементи, които притежавате, се смесват с естествения свят и вие взаимодействате с мрежата по много по-въплътен начин. Това е малко като виртуалния свят на Ready Player One , но да се надяваме, че е малко по-малко антиутопичен.

Web3 има сериозни предизвикателства

Предсказаното трето поколение на мрежата звучи вълнуващо на хартия, но практическите предизвикателства пречат да се превърне в реалност, поне в нейната чиста идеалистична форма. Web3 представлява ниво на свързаност, което никога досега не е било виждано в интернет. Колкото и сложна да е съвременната мрежа, тя не е нищо в сравнение с огромния брой възли, включени в сценария Web3 , фокусиращ се върху децентрализирана мрежа.

Най-големият проблем с Web3 обаче не е въпрос на технология, а на политика. Има сериозни въпроси относно поверителността. Въпреки че е отворен за обществен контрол, какви нови методи за измама и манипулация прави възможни? Можем ли напълно да се отдалечим от определени централни власти? Web3 е толкова радикален като концепция, че ще мине известно време, преди да разберем отговорите на тези въпроси, а в някои случаи рисковете от изоставяне на изпитани системи може да са твърде големи за експериментиране.

10 Web 3.0 Examples: Is It the Future of the Internet?

WEB 3.0 (or as it’s more commonly known “Web3”) is a relatively loоse sеt of ideas about how the future web should lоok and operate. We are currently ѕomewhere between the world of Web 2.0 аnd Wеb 3.0, and the exact shape of the future web isn’t set bу any means. We’ll explore what Web3 is and look at some specific examples of technologies that fit the Web3 mold.

The Internet and the Web are Different

One important fact you need to be aware of before we start any discussion on the web is that it’s different from the internet. The internet is the physical network equipment and computers that keep the world connected, along with the internet protocol describing how all these devices speak to each other. If you want to know more about internet architecture, check out Who Owns the Internet? Web Architecture Explained.

The web is one type of service (or group of services) that runs on the internet. It’s the most common user-facing part of the internet, but other services (such as FTP or BitTorrent) are not part of the web. They just share the same bandwidth.

The Evolution of the Web: Web 1.0 and Web 2.0 Explained

The World Wide Web first came into its own in the mid-90s. This is what’s now thought of as Web 1.0. Early websites were hosted in many places. Some were on large servers inside a company’s IT department, and others were hosted on people’s home computers. Web content wasn’t yet centralized into the giant data centers we know today.

Web 1.0 content mainly was “read-only” static Web pages that weren’t interactive. In other words, you’d visit a website to get information, but you wouldn’t give it any data back. That’s the defining difference between Web 1.0 and Web 2.0. 

With Web 2.0, information began flowing in both directions. This was the age of social media platforms and user-generated content. On this social web, end-users put their photos, personal information, and more onto social networks like Facebook and LinkedIn, where everyone could see it. 

Hosting services began to centralize into data centers owned by a small handful of powerful tech companies. Web browsers became so advanced that they could essentially run web applications with sophisticated 3D graphics.

User data is the most valuable commodity to these organizations, who use it to boost eCommerce or sell it to third-party players. Search engine giant Google is perhaps the most famous example. Still, companies like Microsoft and Amazon are invested in providing centralized web services that suck up personal data and convert it into profitable insights.

The Values of Web3

At its core, the idea of Web3 is a web that’s not controlled by a small number of central authorities. Whether these are governments or corporations is irrelevant, Web3 (theoretically) puts user data and web content into users’ hands. It also allows for a web where users can profit directly from their data and all that money moving around the web every day.

The term “Web3” was coined back in 2014 by Gavin Wood, a co-founder of the Ethereum blockchain, which we’ll be discussing a little later.

Web3 is meant to conform to specific values. For one thing, it’s decentralized and doesn’t have a central authority that owns all the data and profits from it. Web3 applications are open source. This means that everyone can transparently look at the algorithms and software functions in an app without the possibility of sneaking in back doors.

So, in summary, Web3 is a democratized web-based on an open-source application that gives users complete control of their data and the means to share in the profits generated by their content.

Tim Berners-Lee and the Old Web 3.0

There’s some confusion because another completely different concept named Web 3.0 was coined by “father of the web” Tim Berners-Lee. The World Wide Web Consortium (W3C) outlined Web 3.0 (the “Semantic Web”) as an extension to the Web technology standard.

The semantic web may be harder to wrap your head around than Web3. Still, it boils down to formal metadata standards that allow for all kinds of machine-to-machine operations, which in turn would allow for a semantic understanding of web content.

In practice, this Web 3.0 hasn’t become a reality, although modern web technology can already do some things that the Web 3.0 idea describes. We won’t say more about the semantic web here, but keep in mind that some things you might read under the label Web 3.0 is about something completely different than Web3, while “Web3” only refers to what we’re discussing here.

Now that we’ve cleared up the difference between Web 3.0 and Web3, let’s look at some web technologies that qualify as Web3.

1. Blockchain Technology

Blockchain technology is perhaps the one technology that most inspired the idea of Web3, and so it’s the most on-the-nose example. Many other Web3 technologies rely on a blockchain to work, so it is foundational to Web3.

For an in-depth explanation of blockchain technology, check out HDG Explains: What Is a Blockchain Database? But if you don’t have the time, here’s the gist of it.

The blockchain is a ledger or record of transactions. The blockchain exists in its entirety on multiple computers spread across the internet. Whenever a new “block” of transactions is added to the chain, all database copies must agree and be amended. All transactions are open to public view and permanent. 

Any attempt to meddle with the record corrupts the chain, and since validated copies of the database are spread all over the web, no central authority can control it. Blockchain technology can be used for any application to keep a record of transactions, but most people associate it with cryptocurrency, which we’ll tackle next.

2. Cryptocurrency

Cryptocurrency (also known as “crypto”)  is decentralized digital cash that isn’t controlled by any government or a central authority like a bank. Cryptocurrency uses blockchain technology to record how much currency there is and who holds what amount of it.

The supply of cryptocurrency is increased through “mining,” which provides computational power to run the blockchain in exchange for new currency. At least, that’s the way it works with “classic” cryptocurrencies like Bitcoin. In the case of the Ethereum blockchain, for example, end-users pay a “gas fee,” which is received by Ethereum miners who process transactions.

3. Initial Coin Offerings (ICOs)

Initial Coin Offerings are related to cryptocurrencies because the “coins” on offer are crypto. When you invent a new type of cryptocurrency (presumably with an exciting innovation), you need initial money to get the ball rolling.

People who put money into an ICO are buying your crypto while it’s not worth anything, hoping that, like Bitcoin and Ethereum, the value of the crypto will explode and make them a fortune overnight.

ICOs are sometimes sold more like shares in a company, although they confer no ownership to buyers. The value of the coins is then linked to how valuable the company or its products promise to be. This is why ICOs have been so popular with startups looking for alternative funding that doesn’t involve a bank, angel investors, or venture capital. 

There has been a lot of hype around ICOs, but scams have also plagued them, and many folks have lost their money. That’s because ICOs are not yet regulated the way an IPO (Initial Public Offering) is, and anyone can launch an ICO.

4. Non-Fungible Tokens (NFTs)

This is probably one you’ve already heard of, but NFTs are another cornerstone of Web3. NFTs are essentially a form of crypto, but each NFT is unique and cannot be exchanged for another. That’s what the non-fungible part of the name means. NFTs are linked to digital or physical assets in the same way that the paper title deed for a house represents ownership. 

One big catch is that any legal authority does not necessarily recognize NFTs, so ultimately, all you’re buying at this point is control over a string of letters and numbers. However, as NFT technology evolves and perhaps benefits from legislation, that may change.

If you’re interested to know more about NFTs, have a look at 5 Apps to Create NFTs on Your iPhone and How to Sell Them.

5. Decentralized Apps (dApps)

When you use a cloud-based service like Google Docs, you’re using a centralized app. Google has access to all the information in your documents, can read it all, and control it. The tradeoff is that we can store our information in the cloud, easily collaborate with others, and enjoy a long list of other cloud-app conveniences.

But what if you could have the advantages of these cloud services without submitting to a central authority? That’s where decentralized apps or “dApps” come into the picture. Most dApps use the Ethereum blockchain to do their online computation, and so that computation is paid for using Ethereum “gas” fees. 

However, dApps conform to Web3 requirements to be public, open-source, and secured through cryptography. So dApp users control their data and who can see it while benefiting from cloud-based computing power to run whatever function a specific dApp is designed for. If you want to see what dApps are available, check our State of the dApps, which record the most important ones.

The Ethereum blockchain is designed to support Web3 technologies from the ground up and even has a dedicated JavaScript library called Web3.js to help developers get going with their Web3 projects quickly.

6. Smart Contracts

If you buy a car today and take a loan from the bank to do it, there’s a lot of paperwork involved. The bank sets up a contract with you describing the rights and obligations of both parties. According to the contract, if you default on your payment, the bank has to enforce specific actions (such as repossessing the car) according to the agreement.

Smart contracts can do precisely the same job, but they don’t require a central authority to enforce or monitor anything. It all happens automatically according to the rules and logic of the contract.

Smart contracts make it possible to provide financial services, or draw up legal agreements between parties, in a much more affordable way than traditional contacts. They are also much fairer and can’t be manipulated once activated.

Of course, like any contract, a smart contract is only as good as the terms and logic within it, but assuming that the contract is a fair one, then a smart contract will be enforced with impartiality.

7. Distributed Computing (Edge Computing)

Edge computing is all about delivering online data and services as close to where it’s being requested or generated as possible. Edge computing is almost the antithesis of “Big Data” computing in massive centralized computer centers, whereas edge computing happens at the literal edges of the network.

For example, data might be processed on your local PC before being sent along to a central location to be aggregated. This means you can combine the processing power of devices along the edges of your network into one giant decentralized supercomputer. With billions of IoT (Internet of Things) devices collecting information in smart homes, factories, and retail stores, having enough computing power to process that data is a real challenge. Edge computing offers a way to meet those demands, save on bandwidth, and deliver on data requests quickly.

8. Decentralized Autonomous Organizations (DAOs)

An organization, like a business or charity, has a centralized structure. There’s command and control from executives and management at every level to coordinate all the different people who contribute to the work that has to be done.

A DAO flattens out that entire structure. There is no CEO, CFO, or anything like that. Every member of the organization has a voice and decides when money is spent from the treasury and on what.

The organization’s rules are encoded using innovative contract technology in a permissionless (aka trustless) blockchain. There’s no need for the complex and costly administrative departments that traditional organizations have developed to keep everything going. DAOs also make it virtually impossible to commit fraud since every transaction and its history is open to public scrutiny,

9. Machine Learning and Artificial Intelligence

In the past few years, we’ve seen the rapid rise of machine learning technology and other significant areas of artificial intelligence. Our smartphones are packed with these technologies, which is how applications like Apple’s Siri work. Thanks to Natural Language Processing (NLP), you can speak to an intelligent agent, and they can parse what you’re asking for.

Machine learning is also used to process massive amounts of data in real-time to predict our needs and behavior. Thanks to the Internet of Things (IoT), we have intelligent network-connected devices everywhere. This creates many opportunities to gather data and make something valuable from it.

Let’s look at services like Wolfram Alpha, which uses artificial intelligence to generate knowledge from data. We get a taste of what a democratized web with public data open to everyone could be like.

10. The Metaverse

The Metaverse is another ill-defined concept that looks like it will overlap and interlink with Web3 concepts, should either ever come to fruition.

The Metaverse is a vision of what our future interface to the web will look like. It depends heavily on virtual reality (VR) and Augmented Reality (AR) to create a persistent and integrated user experience. 

In the Metaverse, the digital items you own blend with the natural world, and you interact with the web in a much more embodied way. It’s a little like the virtual world of Ready Player One, but hopefully just a little less dystopian.

Web3 Has Serious Challenges

The predicted third generation of the web sounds exciting on paper, but practical challenges stand in the way of becoming a reality, at least in its pure, idealistic form. Web3 represents a level of connectivity that’s never before been seen on the internet. As complex as the modern web is, it’s nothing compared to the sheer number of nodes involved in the Web3 scenario focusing on a decentralized web.

However, the biggest problem with Web3 is not an issue of technology but one of politics. There are serious questions about privacy. Despite being open to public scrutiny, what new methods of fraud and manipulation does it make possible? Can we completely move away from certain central authorities? Web3 is so radical in concept that it will be some time before we know the answers to these questions, and in some cases, the risks of abandoning tried-and-tested systems might be too high for experimentation.

Related posts

• Кой притежава интернет? Обяснена уеб архитектура

• Етикет за коментари в интернет, за да подобрите социалното си изживяване

• 7 неща, които трябва да имате предвид, когато сравнявате нови интернет доставчици

• 10 съвета за отстраняване на проблеми, ако вашият интернет е свързан, но не работи

• Как временно да активирате изскачащи прозорци във вашия уеб браузър

• Как да включите или изключите Caps Lock на Chromebook

• Автоматично опреснявайте уеб страниците във вашия уеб браузър

• Как да коригирате неработещия уеб плейър Spotify

• Как да изчистите кеша на всеки уеб браузър

• Какво представлява Интернет машината на времето и 3 творчески приложения за нея

• Как да се отървете от Yahoo Search в Chrome

• Демистифицирана технология за плосък дисплей: TN, IPS, VA, OLED и др

• USB 2.0 срещу USB 3.0 срещу eSATA срещу Thunderbolt срещу Firewire срещу Ethernet скорост

• Как да актуализирате вашия уеб браузър на компютър

• Как да заглушите някого в Discord

• Как да открием софтуер за наблюдение на компютър и имейл или шпиониране

• 10 най-добри начина да защитите компютъра си от деца

• Какво е оптичен интернет и трябва ли да преминете от кабел?

• Наблюдавайте скрити уебсайтове и интернет връзки

• Как да преведете уеб страница в Google